Защо изплуваш в съзнанието ми
неродена моя реалност.
Все още стаена
потопена в светлинната пътека,
покрита с изсъхнали листа.
Опадали спомени
преродени пориви
настръхнали мечти,
сплетени, сплотени
сякаш със страх
да се отскубят
и забравят онази стара грешка,
която те научи,
че копнежа,
избора да бъдеш
ти е осеян с множество скали
забити в пътя,
довел те тук
защо не се отпуснеш и не плуваш ти
в океан дълбок.
Нагази ти и щом не се удави
навярно дошло е време
да загребеш
с пълни шепи
от водата.
И да, навярно
плуваш не в блато,
а в своите води.
Обичай се
Бъди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар