МЪГЛА

Вървя напред и въпреки мъглата
пропила с влага пътя ми,
те виждам ясно.
В пространството до мен си.
Осветяваш силно,
много силно,
усещам любовта, извираща
от Теб,
така красиво я раздаваш
с пълни шепи,
не я щадиш
прекрасна усмивка ми дари,
затопли цялото ми тяло,
зареди го с гориво...
и въпреки мъглата
заради влагата на пътя знам,
че скоро посоките ни
ще се съберат в една.
И тогава ще е ясно не само времето,
но и хилядите въпросителни
замъгляващи пространството пред мен.