Мъдър лъч, но без дъга
падащ дъжд, но без крила
усмихната земя,
влюбена жена
огромна сгряваща вълна
черна плодородна нива,
в нея слънцето рисува
ален див пейзаж
залязващ тъмно
виолетов бряг.
Едно момиче стои до него
и мислено си сее слънчогледи.
Дълбоко в нейната душа,
тя е проводника на светлина.
Огрява цялата земя с лечебна
бяла светлина.
Лекува с ангелски слова
излъчени с усмивка над града.
Прегръщам те сега,
момичето от ангелска земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар