Някога преди лета
на поляна в мравуняк
живеела една малка,
черна неуморна мравка
със забрадка
посрещала изгрева с усмивка
и изпращала залеза с честитка.
Изпитвала задоволство от труда
и винаги била
нахилена и упорита
в ролята и мнима
и колкото и малка да изглежда
способна била да пренесе
хиляди неща, да построи
дворец в пръста
и ако някой го събори,
готова е да се бори
и издигне го отново
без умора ще се труди
и на упоритост ще те учи
и дори да се опиташ да я стъпчеш,
тя ще се изправи и ще те забрави,
ще продължи напред по пътя
и ще изпълнява ролята си мнима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар