ЗА ВАНЯ

А беше толкова отдавна,
когато мрака отстъпи
пред зората.
Когато плача сля се в тишината
очите ти дълбоки
искряха в светлината
букета от красиви рози
цъфтеше
сред водопада от копнежи
разпръкваше ги от сърцето
извираха с любов
и кристална светлина
обливаше покоя.
Хей, помниш ли?
Прекрасен бе мига,
който припомни ми
времето, в което бях преди
да дойда тук,
липсваш ми,
знаеш ли
обичам те
и всеки ден съм с теб
и мисълта, че си добре там където си
ми е утеха
води ме към висоти
и показва ми безкрая.
Знаеш ли, обичам те
и там, където си
бъди щастлива
макар и само светлина в безкрая!