И пак събуждам се в нощта върху скала,
нарамила безвремие, тъга,
за да ги пусна вън на свобода.
Може би в една страна,
паралелна на света тук в нежността
отнасям се сега
и зная, че е по-реална, от най-реалната представа за света,
в който сме.
И тогава за първи път намирам себе си,
и виждам красота, различна от представата ми до сега
Дълга бяла коса, нежно ледено лице, кристално,
ще ти проговори само за себе си, без тревоги.
Бяло, бляскаво, като посипано с прашец, но диамантен.
И това мое крехко тяло пое напред сред много други хора, заедно в една пътека,
очертаваха коловози от светлина, достигащи безкрая,
и после връщащи се в мен, чрез мен в рая.
Правоъгълно прозрачно тяло, издигаше ни всички заедно и летяхме на високо,
все по-нагоре,
достигахме с теб тавана, където светлината ни обгръщаше
и зная, че бе в мен, от мене част,
хармония, блажен момент.
Отворих очи, за да поема към Земята...
изненадах се, когато видях я слънчево-оранжева,
отразена в моята си стая...
Няма коментари:
Публикуване на коментар