Небесни слънца
греят в сърцето ми сега.
Защо слънца?
Защото са хиляди нашите деца.
Деца, събудени в този миг
за нов преходен миг
към любовта.
Деца, родени в големи на възраст тела.
Деца, събудени тук, сега,
за да изживеят радостта, от това,
че са на тази земя,
точно тук и сега.
Събужда се изгрева у мен,
посрещам слънце, което не е
залязвало в небето.
Събуждам се, и щом му се усмихна
прегръдката ни се променя в ангелска милувка.
Греят хиляди слънца в мен,
нека бъдат ярки като ден.
Отново отправям поглед на дълбоко,
нима пристанището не е широко...
Тук, в сърцето плуват толкова звезди,
всяка една от тях е сбъднала моите мечти.
Хиляди слънца греят в моята душа
в този миг насочвам ги към вас,
мои мили приятели в безграничността.