сякаш без глас тихо шептя:
колкото болка, тъга и проблеми да сътворява ума,
аз ще остана окъпана в светлина.
И ще продължа да вървя,
защото пътят, който поемам
ми разкрива с всяка крачка нова картина
събужда нов спомен.
Дава ми още една причина да съм тук.
Още един мотив да продължа в тази посока.
Увереност, че макар понякога силният дъжд, който ме замъглява
не губя ориентир.
И да, навярно точно в този миг изчиствам кристала
и започвам да сияя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар