Остани

Капка светлина в езеро с тъга,
пада, сякаш резонира
вълничката на нежност теб достига.
Отново къпя се в сълза,
измивам с нея себе си със страха.
Да бъда искрена отново призова ме,
гласът в сърцето, назова ме.
Име на богиня с ангелска смокиня сладка като мед
да е енергията ми като човек.
Малиново червено преобладава като цвят на кожата ми
като знак, че съм такава, каквато от сърце ми идва
и да бъда
и повратен в небесата знак да бъда
за един човек освен за мен
не е присъда.
Вдъхновител съм и пак пред теб
оставам в тишина.
Сякаш чуваш ме, дори и да мълча.
Когато и да тръгна ще остана в сърцето ти
и без промяна ще те моля.
Бъди с мен, където и да си!