Водя те с Душа към вечността,
плувам във въздуха с искра на любовта.
Питаш ме къде е тя,
кога ще достигнем вечността.
Сливаме с нея във всеки миг, в който творим
сърце в сърце любов.
Всеки миг, в който свързали сме себе си и другите
с нишки любов, сърдечна, Божествена.
Водя те през долини, преплуваме с теб и реки,
изкачваме върхове, за да слезем под земята
и за да осъзнаем, че тя е навсякъде около нас.
Просто трябва да отворим сърцата си и да посрещнем нас.
Всеки като част от нас.
В тази мощна вибрация на любов мисълта превръща се автоматично
в топка енергия, която може да види,
защото физически се проявява.
В нивото на съзнание, където вибрацията на любов твори любов
е вечността.
Там, където сътворението е в любов.
Мисъл, която активира желания да си не просто добър,
а състрадателен, където разбираш всичко
където думите чувстват се излишни,
където енергията ни като човеци достига свят отвъд тела.