Шоколад насред пустинна буря вкусвам.
Предчувствие от съхранен сън пробуждам.
Уморена сякаш от стремежа да оставя следа в тази пустинна земя падам.
Не! Рано е, не се предавам.
Просто навеждам глава пред теб,
сякаш моля те за яснота.
Да спреш вятъра с уста,
шептейки думите,
които са уместни.
Нужно ми е време, за да се надигна.
Моля те, изчакай ме.
Не поемай път напред без мен.
Нелепо е да искам да оставя дири в пясък на пустиня.
Но трябваше да се опитам да открия собстен път,
ако не за друго, поне заради мен,
почакай.
Дай ми още един момент търпение,
Ще тръгна по нова ненадраскана черта.
Този път няма да сгреша,
ще стъпвам леко
и няма да се обръщам, за да видя дали
следи след себе си оставям.
Ако има място в сърцето ти за мен,
какво ли по-важно би било от любовта.
Не е ли така?
Обичам те с цялата си светлина,
която способна съм да излъчвам към към теб сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар