МОМИЧЕТО ОТ АНГЕЛСКА ЗЕМЯ

Шише, лакирано с лак
мисъл, запечатана без глас.
Дълбоко в сърцето има тих гласец,
каня го на пищна, перлено златиста софра,
в моето кътче сега.
Отварям всяко от своите шест сетива,
привличам ги в полета на нашите тела.
 Далечна красива долина,
обляна с аромата на цъфнали листа ни се разкрива.
 Близо до земята малка виолетова искра привлича ме с аромата на трева,
сладичка теменужена вълна трепва от повея на радостта. Отмествам главата си към теб и О, какъв красив жълт слънчоглед
меден златист аромат
на бяла акация и липов цвят
и по-надолу
в основата на красивите дървесни вековни тела
разперва жълта коса
жасмин,
стелещ се син зимзелен обагря пространството над земята надолу по склона, та чак до морето, което днес е бурно. Колко песъкливо зелено е то. Сякаш отправя ми покана да вляза навътре в него под големите вълни.
О, чудесно е, и слънцето засия със своите сгряващи тялото пипала.
И пак се гмурвам навътре, поемам си дъх, не че ми трябва, но при тази красота мога единствено да сияя, и потъвам навътре и все по-надълбоко. Отново чувството, че съм на широко ми вдъхва кураж да продължа навътре - дори и без антураж, знам, че щом съм у дома нямам нужда от това.Безкраен празник е за мен мига, случващ се сега. След толкова години в плен да бъда пак тук с теб. Все още опознавам пространството, сякаш променило се е, докато ме нямаше. Станало е по-красиво, небрежно, сякаш диво.
Съвсем не случайно сега отварям вратата на стария храм - такъв си беше и преди, въобще не се промени, красив, сив, величествен. Оглеждам се и настанявам се на стария диван, потъвам в забрава.Удобно, зелено кадифе гали спомените ми. Всички неосъществени чудеса създали връзката ми с Майката Земя. Приказна кристална фея застава тук до мен, сяда до тюркоазената ваза. Как се е съхранила без следа от времето до сега. Нарисувана с красиви бели цветове ориенталски лилиуми. С часове попивах нежността на тази тайнствена жена. Така и не разбрах защо точно сега озовах се тук. Много, много хора намесиха се в тишината. Връзката ми с морето се прекъсна и съм пак на пясъка, застанала до него.
Споделям го с теб, за да съхраня чувството на покой в ума. През цялото време, докато разказвам слънцето се скри зад гъсти сиво-бели облаци. И щом появих се отново на брега, така напече, че ме сгря. Защото времето е ветровито, а морето все още бурно и тази прохлада в миг изстудява.
Разделяме се за сега. Ще се завърна отново с новина. Очаквай ме,
момичето от ангелска земя!


.....ВТОРА ЧАСТ
Завръщам се отново в морето, представям си, че съм делфин, свободно плувам все по-надълбоко до ядрото на морето, на моят дом, на моята душа, на моето вечно Аз. И там откривам отново моят храм, сив, величествен, Божествен, и там през вратата навлизам дълбоко и навътре, в самото начало, моето начало, моето замисляне, случване като дете. Виждам огромна златна пирамида като шапка да ми се поставя над главата, веднага става много ярка и се спуска вортекс от златна светлина, става много светло пред моите очи. След което виждам зачатието си, усещам физическото удоволствие и намесата на власт над мен, бъдещият плод на любовта. Някои се опитва да властва над мен, толкова неприятно, стресиращо е за мен това. И в опити да потуша властта сама блокирам коренната чакра, несъзнателно избирам да летя, да не използвам същността, за която съм дошла, опитвам да бягам от нея, и от властта опитала се да ме подчини. Но този път аз успях да се изгигна над това. Заземих се в Майката Баща, слях тяло и душа, аз успях да се освободя. Колко ми е леко сега. Като асансьор се спускаше и качваше енергията през тялото ми през медитацията, лекуваше, синьо и червено най-после се обединиха и освободиха сърчицето на детето. Господи, БлагоДаря, че допусна ме до това, ..... да съм свободно дете на Майката Земя!