23

Красавица нощна,
приютила света,
красавица нежна,
отразила света,
красиво сияе,
позволи и, нека те опознае.
Наблюдавай с възхита,
нека бъде ти другар
по пътя ти навътре
към твоята собствена зора.
Пътувай от спирката на времето,
тръгни от там,
докато стигнеш твоя собствен храм.
Когато бе дете пътуваше често
в игри, създадени в ума,
но порастна и позволи на реката от емоции
да потече през теб.
Неосъзнато забрави тази спирка,
създаде си нови,
водещи те към моментни изненади,
на неудовлетвореност, на липса в утрешния ден.
Мислите ти вибрират пак на честотата на детското в ума,
и тази нощ мислите ни събраха се в едно,
за да разкрият отново тази детска,
забравена от теб игра.
И така.
Пак в началната точка на любимото място в дома
чакаме от началната спирка,
за да потеглим безспир
на там, където сърцето позволи,
до където в този миг разшири своята светлина.