Душа в цвят

Отвъд логото на планината
скрило в себе си пещерата,
разпръсква прах от слюда,
вълшебно опалесцира
посипва ме и ставам друга
кристална фея,
прозрачна като стъкълце,
пропускам в себе си цялото небе.
Мигновено засиява в светлината на дъгата.
Избирам си цвета и спирам в него.
Днес ми е лилаво, утре синьо
и така напред прожектирам цветове за всеки ден.
И точно тук се спирам, за да ти разкрия,
че сега пред мен денят е в синьо,
ухае на море,
но се вписвам прекрасно и в гората.
Навсякъде в природата е синьо,
като пороя от вода, който извира в планината.
Чистота и бистрост на Душата.
Лекувам мудността с нея, защото водата тече,
не се задържа,
мия спомени, защото водата ги успокоява,
дишам въздух, защото водата го оросява.
Играя си с нея, защото водата форма няма.
Пълня си бутилчица любов,
защото водата я съдържа.
Днес ще полея всеки дом
и всяко цвете с нея,
защото земята е домът ми.