Вървях през света
с желание да те нарисувам
с дъх
уста в уста да изрека чувства,
които в сърцето
рисувам със стъпала.
Няма нужда повече да вървя.
Спирам се, до тук съм.
Напред просто политам,
с мисълта, която сърцето ми нарисува.
Закотвена в него е частица златна светлина,
дълбоко от майката земя се спуска,
сякаш, за да облея с нея монолога,
който е в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар