Върни се на сън
да поговорим навън.
Не искам отново щом се събудя да те открия
някъде в елексира,
който стои под главата ми на дюшека.
Този път ще усетя, когато пристигнеш,
за да съм будна, преди да изтичаш
към твоята нова следа.
Всеки път щом открадна частица свобода от нощта
знам, че летя в паралелна страна.
Смела,
безсмислено озаглавена "стая на страха"
Защото будя се и няма те -
пак съм сама.
За кой ли път тичам без да те стигна
за кой ли път желая да не бъда само мнима роля
в моноспектакъла "Велмира",
а цяла добре подредена хармония от чувства,
звуци,
светове,
вибриращи помежду си със сърце.
Вибрация, която да те тласне към моята вълна.
Вибрация, която всеки от нас избра
за своята творба.
Вибрация, която винаги се движи
в переспектива
без излишна крива
докосваме и ето
влюбени сме с теб,
между земята и небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар