Вода над пелена от лед,
втечнявам го до скреж от мисли,
стопирам се в сърцето,
време е да стопля облака любов към теб.
Скрежът превърна се в мед.
Обилно го размазвам върху теб.
Сладниш ми леко,
но не лепнеш,
сладък си ми като портокал,
като лек ефирен Дон Жуан
прохождаш върху кожата ми
с устни,
виолетови сушени теменужки
посипваш върху мен,
и сега разпиляваш ги
с дъха,
спирам те,
не ги рони,
обичам аромата им и така е сладко
да ухая на теменужени парфета
от мус и мед
вълшебно ми е с теб.
Непринудено, но лично.
Центрирам се в сърцето. А ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар