Ако някой ти липсва,
поглеждаш часовника
и знаеш, че всяка секунда те доближава до него.
Дали ще се вплетете в самота или тишина отвъд думите в реалността
или ще стоите заедно и наблюдавайки бъдещето ще знаете,
че ще бъдете в него заедно
няма никакво значение,
защото това че ви има един за друг ви крепи да блъскате в стени
и да рушите преградите, които ви разделят
да борите претенции, които копнеят да ви съберат
само заради любовта,
която генерира сърцето ви в тази секунда.
Отдавна съм далеч от любимите си хора.
Господ все ни разделя,
все в самота ме заделя в ъгъла на своята стая Земя.
Не ми е лошо, така си общуваме близко един с друг,
но понякога, когато трябва да дам повече от любовта си
и няма физически израз човекът до мен се обезсърчавам.
Да, така любовта ми се умножава в пространството на Земята,
но от къде да получа резонанса с Душата.
От кой конкретно обект да изтегля нишка на взаимност?
Господи, ти знаеш ли, че аз съм взаимност от чувства и жар
на огън, който гори в сърцето ми от зори.
Знаеш ли, че когато ме дари с живот на тази Земя
силно страдах от ограничението наречено час,
после тяло,
после предрасъдъци,
после компромисите ме осмириха,
но тази риза, която закопчавам всяка сутрин
вече така остаря.
Време е да я сменя.
С кожа от текстил,
който да попива грешните страни на
часовниковите стрелки.
Времето сме ние,
колкото повече любов излъчваме, толкова повече
повдигаме собственото си трептене на вълната
и надскачаме стрелката на часа.
Той не спира,
просто ние сме отвъд ума,
в пространството на сърцето
където с теб се срещам и общувам с часове.
Липсваш ми физически с тяло,
но докосвам те в собственото си начало
като човешко същество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар