Взирам се в пейзаж
говори ми на глас,
че нужно е да сме такива,
каквито желаем да не сме.
Еуфория пространството пробива,
не се нуждаем от валута,
за да бъдем себе си
след една разруха.
Нужно е да се изправим на крака
преди среща с любовта.
Мечтая с ангелски очи
да бъда приказка в техните очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар