Докосвам с коприна туптящо сърцемилвам го нежно
сърце в сърце
пулса ритмичен -
енергията прелива
унасям се в транс
петнайсет минутен сеанс
дарен от небето,
закотвен дълбоко в сърцето.
Телата играят,
очите сияят,
а аз чувствам те как
преливаш в екстаз.
Божествена, мила
любовна спатия
показа ми ти,
тихо и нежно ме въплъти
в голото тяло.
Косите ухаят на лотос и смирна.
В тази секунда,
поглеждам се отстрани,
уверявам се беше ли ти,
момчето, което преплува с мисъл безкрая,
за да акустира тук на финала.
Чудесен си знам,
но има ли смисъл да продължаваме...
сам
на себе си отговори.
За мен е ясно,
чакам те в зори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар