небрежна тишина
будиш ти в моите сетива.
Усмихваш благо се в деня,
галиш нежно като любовта.
Духът замлъква тихо в мен,
оставен в плен
на изящната ти красота.
О, как любовно трепти
всяка моя клетка в зори.
Сякаш с бои нарисувах хармония,
богатство в цветове.
За миг моите богове се възхитиха.
За миг те попиха музика тиха,
излъчена в цвета.
О, колко съвършен е днес мига.
Будя се и виждам те сама
точно тук,
нарисувана с боя.
Красива, лилава и смела.
Замлъквам и тихо се потапям в красота,
дарена ми чрез теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар