рисуваш своя портрет,
плахо, неволно поглеждаш назад
изтупваш сякаш капчица страх.
Тогава се будиш в друга вселена,
любовно, обичащо заредена.
Пълна с хармония,
излъчваща добрина.
Тогава ти неволно осъзна,
че надскочи бита,
озова се в мига,
който очакваш с любов
свърза тялото с душевния зов.
Пианото заигра мелодия
композирана от твоята душа,
тиха, едва доловима,
но мека, галеща сякаш с перце,
утрото ти на ново дете
току що появило се в нашия свят.
Пълно с очакване,
търпелива изчакващо новия час,
в който ще бъде едно,
с това видяло преди само,
в съня.
Очакване изпълнено с акт
на сливане на небесното
и земното в екстаз.
Доловило ярка звезда,
протегна се в нея,
познало нова земя.
Приятелю мил, обичам те,
защото си ти,
въпреки всички мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар