Нежно с пръсти докосвам цветовете на люляк,
който тъкмо сега разцъфтя,
перлено - небесно син във вътрешността
на всяка малка тиха фунийка красота,
която събира се в огромна цветна вълна
и сякаш морето от чувства, което извиква у мен,
когато го помириша ми отваря вратите към друг свят.
Свят, който не съществува,
реалност от тиха вода, без капка мъгла, която да разнежва мига.
Да, мигът съвършен е,
видях там извън реалността, че съществува тишина.
Така нереално навлязох в нея
и продължих да живея нереално спокойно.
И докато моето тяло се къпеше в тази вълна от тишина
почувства, че има още,
още по-дълбоко място, в което да навлезе нереално.
Една прекрасна тишина, докосвана от любовта.
И те двете се сливат и преливат
както две енергии се усукват и издигат по гръбнака в тялото.
И не знаеш къде е тялото, то просто е толкова потънало в тази наслада,
че се галиш в нея и не знаеш сърцето ли ти шепти,
тишината ли те отнася в морето на чувства
и там на повърхността ли се срещате и свързвате в едно.
Тези две енергии, които не спират да се преплитат
и оцветяват нереалното, което реално усещаш
в люляково и синьо
и просто си в твоето време, в което си.
Плуваш в себе си,
нямаш мечти,
но имаш толкова много любов, която да споделиш.
На прекрасния люляков свят.