Боря звездите, и вятъра в себе си пропускам.
Сливам се със светлината и в нея отлитам.
На къде политам?
И толкова ли съм бърза?
Нима най-накрая и времето победих.
Слях се дори и с цялото отвъд него
и всичко е бяло
и в пустота.
И точно в нея открих любовта,
толкова време я търся,
а тя отвъд всичко била.
Отвъд себе си съм, всеки път,
когато съм теб.