Красиво е да СИ

В човешкият невидим свят
успявам да съм себе си и никоя.
Безплътна форма
от мечти,
проблясващи като искри
от слънцето топят снега
на покритата с любов земя.
Дори я стоплят,
сякаш способни да почувстват със сърца
нишката отвъд страха.
Да я скъсат в себе си успяват.
Мечтите най-накрая оживяват.
Усмихват се като деца,
играещи за първи път в снега.
Не ги отблъсква,
а сякаш топли.
Илюзията им стопява,
красивото в тях създава.