Неопределено синхронично

Ето, че отново притихва денят,
събрал в себе си заряда за нощта.
Нетърпелив е за срещата си с луната.
Дали ще се докоснат този път,
и ако успеят каква ще бъде тя?
Загадъчно лилава като ноемврийски дъжд,
или снежно бяла, сякаш току що изгряла
в планински храм.
Способен ли е да приеме в себе си нощта,
докато се губи плавно в сянката на любовта.
Възможно ли е, да е съвършен до толкова,
че да забрави кой е и да приеме, че е просто ден.
Ден, който е и нощ
и дори да сe стреми, би ли могъл да се промени?
Остава си такъв, какъвто е - ограничен от времето,
неопределен от мястото.