Цял ден в мълчание, време, в което тишината трайно се е настанила в съзнанието ми и тихата вода, в която се къпе му доставя такова чувство, че не смея да дишам, за да не събудя вълнички в прекрасната гледка в сърцето ми. О, колко много говоря за този миг щастие, в който нищо не искаш, защото чувстваш тишината в себе си, тишината, която те свързва с цялата вселена и там в този интимен миг на сливане по между ви нямаш желания, очаквания, стремежи, мечти, радости, капризи, възклицания, срещи...имаш всичко, всичко - такова каквото е. Миг като този, когато си изкачил най-високият връх в планината, сядаш на най-красивия камък - поглеждаш около теб и тази величествена гледка те кара да се разплачеш. Толкова е нереално, че проронваш сълза и притихваш в себе си. Толкова е красиво, че докато стоя в сърцето си и плувам в него мога да видя изгрева, да наблюдавам движението на облаците, да слушам песента на хората, които ме докосват, да рецитирам в стихове планината. Мога да бъда всичко, но съм нищо и никой - частица Божествена искрица, която гори в своята собствена лодка, като човешко тяло, и която плува в своята собствена река - човешки живот, с мотора на своето собствено сърце. В него съм такава, каквато съм - и те виждам такъв. какъвто си. И те обичам! И ти пожелавам още една безкрайно красива земна година, наситена с твоята собствена картина на реалността - такава, каквато живота ще илюстрира през теб към света. Позволи да си неподвластен на външните фактори и си направи подаръка да бъдеш чист, прозрачен инструмент в ръцете на Духа, който ще сподели през теб най-красивата приказка през още една цяла прекрасна нова година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар