Мълчание, изпълнено с глас,
думи, чрез чувства проектирани с цвят
на слънчогледово-оранжево малиново море
погалено с полъха на пенливо розе,
създава в балончетата си нови мечти
и ги пука във въздуха, сякаш, че разпалва искри,
искра след искра, изстреляна бързо угасва,
колко нехайни са те,
като мисли създадени в умове,
възникнали бързо се губят,
лишени от чувство, от такт,
без мелодия, просто моментен екстаз.
Вълнуваш се, че нещо трепва в теб,
но толкова бързо се стапя,
сякаш снежинка в топлата длан,
която отнасяш в сърцето,
разтопена без форма
но то вижда в нея една безкрайна вселена,
капка чиста роса, грееща с енергията на твоята ръка,
и така силно затопля дланта,
сякаш е огън невидим, който усещаш в цялото същество,
което те свързва в едно
с Божествената изначална искра, обливаща те като мъгла,
след която грейва деня.