Следи от рани, заличени като мъглата,
когато проправи си път светлината.
Следи от болка, измити като дъжда,
когато събуди се за нов живот пролетта.
Следи от всичко, което бе потънало в сън се събуди,
когато сладостта от аромата на къри
трайно се настани в градината на моите чувства.
Разцъфтя като ухание с пролетта
и може би донесе ми онази дъга,
под която нещата да случвам тук и сега,
без роля и име - такива, каквито са.
Прости, но с простотата си те пленяват.
С мекотата на копринена риза, която винаги чувстваш жива на теб,
плъзгаш се с времето, което винаги пише по теб с енергията,
докосваща те сега.