Всеки път щом те докосна разбирам,
че в себе си изричам думи,
които след време ще променят посоката, в която вървя.
Не просто ще стопирам по пътя, буквално ще се завъртя
и ще тръгна дълбоко навътре - към себе си,
скрита мъдрост, която събуждаш
и аз самата не зная колко сила
си ми предал, та да забравя, че изобщо ме има
като човек, който е в тяло и съществува реално,
защото когато се съберем виждам само една огромна светлина.
И в нея се губя.
Разбираш ли, няма ни тук на тази земя,
сливаме се вътре тела с тела
етер и плът,
огън и лед
и водата потича
или се изпарява.
Чувствам всичко това и едновременно нищо.
Тук съм, но и се губя