Мъдростта в знакът на деня откриваш.
Първо в утрото се взираш,
 в отлетял пейзаж от нощна сцена.
Буден бе, докато сънува.
 Спейки със света политна към далечна закотвена във вечността скала.
Високо към нея се издигна, сля се с очи в безкрайността.
Дори за миг не се попита:
какво се случва, на къде вървя...
Доверието те научи да следваш посоката си със сърце
и може би то ще ти покаже,
когато утре под небето слънцето се скрие в облак дим
къде разгаря огън, топлещ със слънчевите си лъчи.
Някак постоянно чувство се заражда в теб,
да бъдеш в свободата,
да и се поддадеш.
Като на узряла диня в летен ден да се наситиш.
И когато я опиташ и споделили любовта в едно,
продължаваш пътешествието като земното кълбо.
Където вечер слънцето залязва с разкошен цвят, скалата се обагря.
Стоиш на нея, когато звездите вече греят,
запяваш твоята творба с нежен глас,
някъде в небето луната чува те,
откликва -
усилва като с прожектор пътя ти.
Наметва те с бяло-синята си пелена
приютява те в собствената си страна.
И с нея тъкмо слели сте, се разделяте в деня.
Колкото и да се опитваш да ги задържиш моментите си отминават
те и за това никога не се повтарят.
Пъстротата сплита се в теб
Научи се да си като ненаписан етикет
не залепвай върху стока,
която няма стойност в материалността.
Остани безценен дар за тези, с които избереш
не си играй.
И даровете ще се върнат там, от където балансът във вселената реши.
Просто се движи и си избирай,
защото всичко е в изобилие
неограничено,
каквото е съзнанието ти, човече :)