Има ли свят, който не съществува?

И какво, ако затворя врата,
която отдавна никой не ми отваря...
Какво, ако спра да чукам, там,
където отдавна никой не влиза,
никой не съществува,
никой не подозира, че живот съществува.
Какво, ако вляза през стената
и остана в това тайнство, което да споделям с небесата.
Ще бъда ли по-различна?
Ще има ли кой да се смее и кой да ме сочи :)
Ще съм напълно същата (като тях), просто представата,
която всеки носи в главата за нещата,
които са в рамка "нормални"
е много различна.
И какво, ако съм вън от нечия рамка?
Нека бъда просто мазилка, на която някой да закачи
поредния трофей на модерен, актуален творец.
А този, който ме сочи нека си бъде консуматор,
но "нормален" за себе си,
и другите в обществото.
Напълно еднакви сме, просто гледаме от различна переспектива,
от различна точка на пътя, по който вървим,
от различна страна, на която принадлежим...