Частички себе си отвъд

Нека в утрото ухая,
както в твоите очи.
Нека в изгрева се слея,
както в твоите мечти.
Нека с тишината си събудя нежност,
както нежна е пръстта.
И с ръка да я погаля,
както галя те с дъха.
Със светлина се сливам с деня,
както вятъра се слива с песента
и опрян в листата нежни, свири
и рисува себе си пред нас.
Попивам го в слуха си
и отнасям се навътре към дъха,
заслушана в него себе си забравям
и едно съм с всичко, което е.
Потъвам в тишина,
заспивам,
будя се, но вече не в себе си,
а в нас.
Които просто сме,
неопределени,
безгранични,
частички себе си отвъд.