Намерих те в свят на чувства отвъд реалността.
Докоснах те с нежността на утринна картина в планината
високо над росата под циклама в мъха на пелената
след срама от тишината и изгрева на първите лъчи
някъде между пет и шест в зори се спрях,
за да вдишам с ноздри пролетния аромат
на диви орхидеи
над полето от рози и олеи...
Не си го преживял?
Ела, това е моят храм
дълбоко в сърцето,
остани в него,
колкото поискаш,
защото тишината ми е ценна
и я пазя с любов.
Споделям ти я без надслов.
Заповядай с твоя собствен текст,
бродиран върху кожата ми  с релеф
нали умееш да рисуваш :)