Цвят в градина пустота

Умея да откривам красотата в едно перо,
което от ятото пингвини долетя до мен.
От южния полюс до безкрайността,
извън окръжността
на тази нетленна земя.
И то проговори ми като дете.
Майко Земя,
не плачи,
че твоите деди те оставят да остаряваш
без гора,
когато дълбоко в твоята вода тека аз.
Твоята сестра от вечността.
Ще напоя всички семена,
които си запазила в теб.
Ще поникнат нови дървета,
ще се родят нови, красиви цветчета.
Виолетовият бряг ще бъде винаги там,
за нас.
Да пречиства с любовта болката,
която таиш.
Ще я възпламени и изгори
и ще сътвори земя,
каквато изначало помня.
Не, няма да описвам спомени,
защото съм дошла да ги създавам.
Всичко, което видях от вечността
предавам едно към едно в моето същество
и творя с ръце, изцапани, не с перце, нито с глина,
а с калта на тази пустиня.