В ТЕБ III

Напълно изчезнах,
загубих се в теб.
Слях се с твоето аз, да бях себе си преди нас.
Знаех коя съм, не знаех, че те търся,
преди да ме намериш.
Показа ми, че съм несъвършена,
на мен.
О, толкова сигурна бях, че съм!
И това ми харесва - да виждам,
че има какво да науча,
когато знам, че всичко зная.
Толкова е съвършено,
да четеш,
а да си неграмотен.
Да пиеш, а да бъдеш жаден.
Да се храниш и да си лягаш гладен.
Да обичаш и да изпитваш болката в света.
Къде, кога пропука се страха
и те превърна в дете на любовта.
Кога избра да си светло на пред страха.
Защо ненужно дълго отлагам и се крия в себе си пред света,
който с черно мастило оцветява цветните ми мечти.
Не, не са илюзия, илюзията си ти.
Че съществуваш,
а не си.
Реален си пред мен,
а не си на себе си
в теб.
И това боли,
защо не мога да те разгадая
и да слея тялото ти с безкрая.
Защо те губя, когато те нямам.
Това се разбира с Душа,
която говори чрез теб,
а тук на земята кои сме?
Защо не се съберем,
защо разговаряме само чрез полето на универсалния ум.
Толкова много фрагменти ли е нужно да съберем,
че да разберем, че светлината, която ни свързва
е по-красива от всичко, което ни разделя.
И ако ни разделя, не е ли само, за да ни събере
най-накрая.
И ако тази експлозия се случи
знаеш ли колко много любов ще изригне в пространството на Дома.
Но тук на Земята.
И е красиво,
и аз го виждам
като бяло цвете с червени обкантени венчелистчета,
като тишината и радостта от срещата ни на земята.
Да, не сме от тази планета.
Нито ти, нито аз.
И двамата сме тук, за да помогнем...,
но защо да го говоря, когато се чувства толкова силно.
Има ли смисъл,
просто ме намери,
в теб.