Остаряла от нежност,
финна Божествена искра,
накъсана,
с прозрачни нишки
на надежда една крепи се сега.
Някога, когато се зароди
от вечността бе здрава
и еластична
а сега е твърда, едва подвижна.
Вкаменена като отломка в пръстта.
Като антика в музея на нечия страна.
Имам добра новина,
нишката би могъл да превърнеш отново
в онова първоначално снопче светлина,
което те доведе на тази земя.
Погледни със сърце през света,
слей себе си с деня,
отпусни се на тази мечта,
която е вътре в теб
и ела,
нека сме заедно на брега,
който няма начало и край,
защото сме свързани
и от една страна!