Боли, когато зная, че те наранявам,
за това не си го позволявам.
Обливам те с любов,
дори и да боли,
аз бих го понесла в себе си
отвъд страха,
защото ще увелича Божествеността
течаща в мен.
И ако отново има болка ще се върна,
ще те прегърна
и ще помълча до теб.
Ще те разбера,
ще ти простя,
и изчистени от любовта
ще си вървя
по моят нов път.
Но разделили сме се вече
и отвъд телата властва само тишината.
Тя е излекувала ума,
сърцето се усмихва,
и притихва в цялото,
в живота, който продължавам да следвам
в светлината на своето сърце,
моето,
такова каквото бе.