Моноспектакъл

В долина на смокиня
цъфнал цвят на къпина те гали.
Усещаш ли колко много пари,
когато бодлите по тялото ти свлича.
И когато откъснеш плода насладата
изкоренява тръна съпротива.
Нужно ли бе да го има
щом подвластен си на любовта в една игра,
която преди да започне,
знаеш че ще загубиш.
Битка, която ще спечелиш,
когато другият падне.
Защо тогава си мислиш, че си някъде,
когато не си.
В илюзията си!
Твоята собствена вселена,
която прожектира сценарият ти в ума.
Не, не е този, който принтира и идвайки от вечността захвърли.
Сега импровизираш.
В твоя личен театър без сценарист и режисьор.
Ти си без тях, дори си актьор.
Харесва ти да галиш себе си с драми, комедии
нещо друго?
Ооо, да има и моноспектакъл в жанра.
Но той е за най-накрая,
когато усвоиш живота до такава степен,
че осъзнаеш, че човека е ненужно да играе,
когато е постоянно в неговия си моноспектакъл.