В едно и също време на света,
докосваме се аз и ти.
В една окръжност,
плуваща в нежност,
сякаш тишината на луната
и ярките лъчи на пустотата се докосват.
Затварят устни
и се сливат в небесата
на простора
в единство.
Ние сме и не сме.
Какво ли очакваш от дете,
което се радва на водата,
и гази с крака тревата в росата
и бяга в ечемика преди да го ожънат
и се стича към пътеката по която движат се конете.
И ги гони, и настига ги, и ги прегръща.
Едно са, в една голяма нива,
наречена живот.
Няма граница под този небесвод.
Разтвори сърце и погледни
като зеница е света в теб.
Малък, че да го докоснеш,
да го приютиш в теб,
да го облееш в любов.
Такъв е, за теб е.