АНГЕЛСКА ДУША

Ангелска моя Душа,
родена въпреки страха
от срив и разруха в тленността.
Ангелска моя Душа
невидяла на яве, що остави в Дома,
щом слезе в дупката на преходността.
Ангелска моя песен,
напявана вечно
чрез онова, което ежедневно
правя в света на малките земни човеци.
Ангелска моя Душа,
родена в безкрайната сфера на дуалността.
Дошла да научи,
че животът е извън нея,
но кой е, къде е, кога протича?
Или изтича като пясък през дланите
на човека, решен да го съхрани - на сила, с инат
въпреки, че не може, той стиска и притиска борбата,
но към кого?
Къде си? Кой си?
Човече, светлина си, не виждаш ли аурата си вече,
не чуваш ли дъхът ми? С теб съм!
Едно сме!
В любовта на безкрайността те чувствам
и притискам с мекота
на крайезерна вълна
в гора на горски теменуги те откривам и лягам в теб,
заспивам.
В дланите си те притискам.
Усещам влажната земя,
сърцето ми я стопля,
появява се мъгла.
Изчезва!
Пак се сляхме.
В едно.
голямо единно общество
Любов!
Една, за теб