Един прекрасен глас

Безизразно красиво,
трогателно свенливо
ме поглеждаш.
С желание да ме докоснеш с мисълта
физически,
да слеем тела в любовта.
И в този монолог от мисли
се появавам аз,
усещам те в танц
в струните на моята Душа,
долавям теб.
И там в нея те обливам с копнеж,
не зная колко би било добре за теб,
но чувствам, че сме двама
и сякаш нямаме преграда,
има само свободно пространство между нас.
Много място, в което да се слеем
и да,
оставям се да бъда част от теб
в мен.
През времето да прелетя
и нека пак се озова,
там, където сме двама.
Винаги съм тук,
понякога те няма,
но идваш, когато пожелаеш,
та нали времето е наше,
не се притеснявай, остани
тук сега е винаги красиво,
неизразено с думи,
почувствано в сърцата,
затоплени с искрата
на Божествено в нас.
Един прекрасен глас.