Готов ли си да споделиш

Би ли могъл да запечаташ безкрайността с мисълта.

Би ли могъл да навлезеш в ума през вечността.
И останеш съхранен,
ненаранен от мисълта в любовта.
Би ли могъл да обичаш небето и тревата като едно
свързващо те същество.
Би ли се почувствал част, парче от земята,
по която вървиш,
когато си бос, а пръстта те попарва от жарките лъчи на любовта.
Би ли бил маково семе - частица черна точица
сред бледо - жълто зърно лимец,
или черно семенце слънчоглед
в ожъната сламено-жълта нива с овес.
Готов ли си да си контраст в общото,
себе си в целостта.
Ненаранен, раждайки се на планетата Земя.
Едно единствено семе,
което ухае на любов в нежността.