Има моменти, в които правим избор да останем себе си. И когато този избор ни провокира да поемем отговорност, пък била тя и свързана с това да останем сами в един определен момент е нещо нормално. Приемайки го като такова - нещата плавно се задвижват в твоята посока. Няма как да променяш вибрацията си и да останеш закотвен в една позиция, на едно място, с едни хора. Ако те не се променят с твоите темпове и сте десинхронизирани, е нормално вселената да предизвика промяна. И тази промяна е винаги, за да те намести към новата честота, така че да бъдеш в синхрон със себе си и със средата, която те заобикаля. Всеки ден правя своите избори и никога не ми е пукало какво си мислят другите за мен, пък били те и много близки хора. Защото, ако има някой който да разбира моите избори - това е вътрешния ми глас. И когато след толкова много промени достигаш момент, в който си казваш: "Да, това съм аз. И каквото и да правя, с когото и да съм, където и да живея ще бъда себе си" разбираш, че всички раздели са си стрували. И дори да ти се иска да се обадиш на приятел от преди 2-3 години и да поговорите, бързината, с която мълчаливата пауза заема пространството е много голяма. И няма как да не оценяваш новите хора, които навлизат в света ти и да не си им благодарен. За това, че по най-прекрасния начин се наместват в живота ти и го споделят с отворено сърце. И какво, ако утре сте други? Това е промяната, движението, пътуването на Душата между реалности. Знай, че в която и реалност да се намираш - винаги ще имаш това, от което Духът ти се нуждае в този момент. Благодаря, че сме заедно и споделяме енергията си! Обичам ви!