Всяка струна в твоето тяло
акордира с ритъм на тъга.
Гали ме с мекота,
която измива я тъгата
и във вечността се слива.
Едно с Майката Земя,
пръсва се като семена в
пръстта.
След дъжда пропива се с влага
и порите в тишината се докосват.
Сливат се в една напълно нова
истинска любов.
Каква ли би била,
ако ти оставиш я да разцъфти?
Няма я описана в цвят.
Тя е просто без цвят,
едно в пустинята от чувства.
Пустинята отвъд чувства.
Знание, че просто е
докосване между две тела
извън дуалността.
Където има само светлина.
Усмихвам се,
усещаш ли ме
докосни ме,
намери ме.