Когато пътуването на Душата ти за пореден път акостира на Земята, и се родиш и отново срещаш живота и спящ мислиш, че ти принадлежи прекарваш много време с тази мисъл, докато бавно и постепенно я заменяш с друга. Илюзията ти се пропуква и разбираш, че нищо не ти принадлежи, освен едно - това, което винаги е в теб, през цялото ти пътешествие :). Принадлежи ти любовта, която носиш и излъчваш в теб. Всичко останало е преживяване във физическо тяло. И с всеки твой дъх откриваш нови и нови хоризонти, чертаеш с мисли, които преплиташ с копнежи. Рисуваш нишки като паяжини. Понякога вярваш, че са реалност, а те са просто мечти, които можеш да материализираш, ако им вдъхнеш много любов от твоята ангелска искра. И докато любовта за едни е стихия, за други е пречка. Пречи им да прекарват спокойно животът си в илюзията, която умът твори. А той може да сътвори и много болка в сърцето, от неосъзнатите действия. И колкото повече болка събираш в сърцето, толкова по-дискомфортно и трудно ти става да навлезеш в него. Толкова повече мъгла задържаш в себе си и лъчите светлина все по-разредени минават през теб. Понякога замисляш ли се за хилядите хора, които спят по пътя ти, Човеко? А искаш ли да бъдат будни като теб? И да творят добро като теб и да има много любов и да е светло и да е красиво и да е така, както е у Дома? О, колко пъти съм го правила. Колко много съм го искала, и колко пъти съм си разбивала главата от камъните по пътя ми, с които са ме замеряли, в които съм се спъвала. Ама боли, ако позволиш да боли. Защото всичко мога да простя и да забравя.  И не спирам, продължавам да светя, това не ме изморява. Тя любовта е безгранична. Някой ден, който и да е той всеки ще открие своята истина, и ако съм му помогнала в един етап от неговият път с това, че за миг съм разсеяла мъглата и слънцето го е огряло, то моята мисия е изпълнена. А твоята каква е? Какво твориш ти, мили мой?