Няма сила, която да те спре, когато пожелаеш да oвладееш собствената си сила и да я насочваш по правилния начин. Няма сила, която да те спре да овладееш майсторството си. Няма сила, която да те спре да твориш в добро, когато го поискаш. Няма сила, която да те спре да владееш всичко, което си, когато знаеш кой си. Тогава ти знаеш на къде вървиш и в кого да се довериш. Когато знаеш кой си - центриран си и заземяваш светлината на твоята Душа. Превръщаш се в проводник (в канал). Просто твориш от и за любов. Когато си спомниш кой си, и си свързан с вътрешния си глас, центриран си в себе си - тогава посланията, които получаваш са чисти, лишени от паразити. Тогава постигаш мисията си и си способен да твориш добро за света, в който си физически, и за мястото, от което идваш. Защото един ден всички ще бъдем светлина. Един ден ще бъдем в дома, който изградим, докато стоим и просто сме сега. Това е мисията ни. Да се развиваме в посока към светлината, творейки извън правилата на някой извън собствения ни глас. Защото той е единственият радар, който открива, кога какво е необходимо да се направи. И тази информация от вътрешния ни глас е най-голямата мъдрост, която можем да използваме на земята. Защото тогава не са необходими книги, които да четем. Когато знаем кои сме, не са ни нужни авторитети. Нужна е само вяра във вътрешната светлина, ако в този момент не я виждаме. Необходимо е доверие, ако в този миг се колебаем, че се движим в нашата посока. Нужна е смелост, за да заявяваме кои сме и да изказваме своята истина. Нужна е вътрешна мотивация, за да се развиваме. Само, когато вътрешният огън гори, поддържаме храма си чист от мечти на илюзорното тяло, на Его-то, на ума. Само, когато вътрешния огън гори, сме себе си, дори и когато сме сами.