Озара 2

Слънчевото утро на покоя стигам,
усмихвам му се и се спирам
В теб се илюстрирам,
зная, че ме чакаш с наслада
в сетивата на земята ме намираш.
Прегръщаш ме нежно и се спираш.
Поглеждаш ме с Душа и се усмихваш.
После ме целуваш
и се спускаш
към земята се оглеждаш.
Сякаш тихичко и шепнеш
твоите слова на благодарност
и отново ме поглеждаш.
Какво ли мислиш си, не зная?
Чета по погледа ти единствено наслада.
Обичам те, която и да си,
има ли значение, когато част от мен си? :)
Където и да си във Вселената едно сме,
свързани Духовно в танц на любовта.