Едно същество

Върнах се в реалността
слях устни с безкрайността
докосвах те с ръце от светлина
сякаш угасна пламъка в нощта, когато
в силния поток от моите чувства
и тихия стон на твоите мисли,
разкъса се връзката на брега,
когато лодката отплава към вътрешността
на сърцето ми без теб.
Всичко може да се възобнови,
няма пясъчен часовник, който да угася
праха, когато е пълен с искри на любовта.
Може всичко да започне отначало,
може да е в океана
на протегнатия сал от мен,
и нека е така, както е добре за теб.
Теменугите цъфтят в полето и в планината,
и в саксия на перваза,
те нямат си любимо място, защото са себе си, където и да са.
Какво, ако те обичам без адрес, без име, без посока.
За мен времето е просто плазма,
в него съм, но то ме свързва с всичко, що е.
И съм тук и 2030-та и в 1908-ма,
и навсякъде те виждам,
няма как да те изолирам,
в мен си,
звук в клетките ми,
мелодия във въздуха ми,
рисунка в пътя ми
сълза в очите ми,
навсякъде и никъде.
Просто сме...едно.