Във вихър див
ме отнася спомен
жив
за теб.
И в плен на
несбъднати июзии
съм тук сама
без теб,
но с теб,
защото знам, че
красотата е в сърцето и подхранва
любовта с огнен
плам.
Така изгаря и боли,
дълбае и разтваря
стари рани
като призрак от
кошмар
решен да ме изпълни
със страдание.
Недей, не го прави!
Обичам те и вече не
боли.
Прекрасен бе мига,
Но свърши.
Събудих се и
осъзнах,
че аз съм тук сама
без теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар